Третият син на Кубрат - Аспарух се заселва в областта ОНГЪЛА. Много скоро българите започват да минават реката и да се опитват да се заселват там. Тези действия на българите не срещат съпротива от византийска страна, защото по същото време империята води война с арабите. През 680 г. византийският император Константин IV подготвя поход срещу българите в местността Онгъла. Ромейте достигат южните предели на Онгъла, където българите имат редица укрепления, и ги подлагат на обсада.

 Българите нанасят тежко поражение на византийците и ги обръщат в паническо бягство, като ги преследват чак до Дунав и морето, където са корабите им. След тази категорична победа Аспарух преминава с българите реката и урежда отношенията  си със съседните славянски племена.

 През 681 г. българите започнали да нападат и покоряват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Неспособен да отблъсне българите, Константин IV сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща данък.

 Столица на България става ПЛИСКА 

•   Побеждава император Никифор I Геник и с черапа му вдига наздравица за победата.
•   Постига голямо териториално разширение на държавата.
•   Създава здрава централна власт и силни закони против кражба, разбойничество, пиянство и други.
•   През 809 г. превзел крепостта Средец /днешна София/.
•   През 811 г. Никифор I Геник повел поход срещу България. Плиска била разграбена и опожарена. Крум предложил мир, който бил отказан. На 26 юли ханът  предприел внезапно нападение във Въбишкия проход. Последвало катастрофално поражение на византииците. Императорът паднал убит в сражението.
•   На 17.07.813 г. ханът стигнал до стените на Константинопол.
•   Крум умира на 13 април 814 г.

  Византия станала по-силна и нанесла поражения на българската армия. България се нуждаела от време, за да запази новите земи около град Сердика /София? и Берое ?Стара Загора/. Омуртаг е сключил  30 годишен мирен договор с Византия. Той предприел голямо строителство в опожарената столица Плиска, като изградил изящни царски дворци и каменни надписи. През 827 и 829 г. хан Омуртаг водил  успешни военни действия по поречието на река Дунав, срещу Франкската империя.

 България приела християнството през 865 г. Владетелят, който извършил тази промяна в държавата, бил хан Борис I.  Той, неговото семейство и близките му приели християнството от византийски духовници. След това титлата на българския владетел вече не била хан, а княз. Започнало масово покръстване на народа и изграждането на черкви. Новата религия сближила още повече славяните с българите. 

 С покръстването Княз Борис I целял България да заеме равностойно място сред другите европейски народи. За да успее това дело, българите имали нужда от собствена църква. Важно било да имат духовенство, което да проповядва новата религия на разбираем език.

ЦАР СИМЕОН (893 - 927 г.)

  Симеон е третият син на княз Борис I. Баща му го изпраща да учи в прочутата Магнаурска школа в Цариград, защото смята да му повери управлението на младата българска държава. В Цариград Симеон изучава ораторско изкуство и философия. На Преславския събор той е провъзгласен за княз. На събора е решено също българската столица да се премести от Плиска в Преслав. Славянският език е обявен за официален в църквата и държавата. Църковната служба вече се извършва не на гръцки, а на славянски език.

 Славното време на Симеон е низ от непрекъснати войни и спечелени битки. Българският владетел се проявява като смел воин и талантлив пълководец. Към България се присъединени нови територии, населени със славяни. Така Симеон продължава делото на своите предци - обединяването на българските славяни в една държава. България става една от най-обширните и могъщи европейски държаваи. Територията и се разпростира между три морета - Черно, Егейско и Адриатическо. Българският владетел с право е наречен "ВЕЛИКИ".

 Мечтата на Симеон е да се възкачи на императорския трон в Цариград и оттам да управлява българи и ромеи. Два пъти българските войски се появяват пред стените на Цариград. През лятото на 917 г. при р. Ахелой, близо до днешния град Несебър, се разгаря паметна битка между българската и византийската войска. Настава кръвопролитие, "каквото от векове не се е помнело", както разказва един византийски летописец. Византийската войска е напълно унищожена.

 След битката при Ахелой Симеон се провъзгласява за "цар на българи и ромей".

 През 927 г. Симеон умира.               

ЦАР ПЕТЪР I

(927 - 970 г.)

  След смъртта на Симеон начело на българската държава застава неговия син - ПЕТЪР I. Toй царувал най-много от всички български царе. Сключва 40 годишен мирен договор с Византия, нарушен през 967 г. 

  Византийският император официално признава царската титла на българския владетел, а църквата за патриаршия, равна на вселенската.

   Отношенията с Византия обаче се влошават . Византийският император предприема поход след поход, за да завладее българската държава. Не след дълго византийците превземат столицата Преслав и североизточните български земи.

ЦАР САМУИЛ (991 -1014 г.) 

  Самуил е сдин от най-героичните. Макар, че не произхождал от знатно семейство имал вроден талант да управлява. Цели 15 години Самуил и византийският император Василий II се подготвяли за решителната битка помежду си, която избухнала през 1002 г. 12 години неговата тактика бранела независимостта на България и не позволявала на Василий да достигне до главните български градове.

  На 29 юли 1014 г., обаче Василий II устроил битка с българската войска в отсъствието на Самуил.  Василий II извоювал смазваща победа - пленил и ослепил 14 хиляди български войници. На всеки 100 оставил по един човек с едно око, за да ги води. Виждайки това, Самуил получава разрив на сърцето и умира - 6 октомври 1014 г.

 ЦАР АСЕН

 Цар Иван Асен I /често само Асен/, известен още с рожденото си име БЕЛГУН, е владетел, управлявал България 1186 г. до 1196 г.

 Управлява заедно с брат си Теодор Петър, които продължава да царува една година след смъртта на Иван Асен I. 

 Иван Асен I станал жертва на заговор - бил убит от болярина Иванко.

  ЦАР ПЕТЪР

  Петър е името, което приема най-възрастният от братята водачи на освободителното въстание при коронясването си за български цар през 1185 г.

  Неговото управление е продължило до 1197 г.

  През 1190 г. основната власт  попада в ръцете на по-малкия брат на Петър - Иван Асен I, но титлата на Петър е запазена.